Митове при ученето на английски

Много от нас са съвсем наясно какво и как искат, когато си избират езиков курс. Както в магазина - разглеждаш наличното и избираш. Тук обаче не съвсем всички характеристики на "стоката" са видни от пръв поглед. Многото разочаровани хора, с които съм общувала, нереалните оценки и самооценки в очакванията ме ориентираха за най-големите заблуди на клиентите при започване на езиков курс. 

Мит №1: Ако се запиша в някоя от по-известните школи, ще получа по-добра услуга.

Всичко зависи от това, на какъв преподавател ще попаднете. Много от големите школи предлагат твърде нисък хонорар за новонаети преподаватели, като така привличат хора без опит и с ниски изисквания. 

Мит №2: Ще се запиша в по-ниското ниво, за да си преговоря; така ще се чувствам по-комфортно. 

Особено ако се касае за начално ниво, няма как да се почувствате на място. Вие ще очаквате да си преговорите, да речем, въпросите в сегашно просто, а ще трябва да изтърпите: представяне, азбука, глагола "съм", притежателни местоимения... да продължавам ли? Дори в началото положението да е търпимо, рано или късно ще осъзнаете, че всички ви дърпат назад и сте взели погрешното решение. Отгоре на всичко дори ще ви излезе по-скъпо, отколкото да вземете някой урок с частен учител само за онова, което сте позабравили. 

Мит №3: Този път вече ще се науча да говоря на английски. Дано ни се падне по-свестен учител в това ниво!

Ако се записвате на 80-100-часов курс в група от десетина души, всеки път резултатът ще е подобен на предишния. За жалост и най-компетентният и харизматичен преподавател не може да осигури нужното време за практика. А колкото и да отваряте скоби, да попълвате празни места в упражненията, каквито и цифри да изкарате на теста, това няма да ви научи да говорите. За да се научите да поправяте кола, ви дават кола и инструменти, нали? Същото е с говоренето, нужна е база, но няма ли практика, или ще усещате че тъпчете на едно място, или ще ви обземе отчаяние, че каквито и усилия да полагате, не постигате резултати. 

Мит №4: На всички тестове резултатът ми е над 90%, значи знам го английския.

Това е вярно само ако тестът включва и компонент за разговор и писане на текст. В повечето случаи тестовете проверяват единствено пасивните знания - уменията за разбиране при четене и слушане, усвояването на граматика и лексика. А тези знания и умения се натрупват в пъти по-лесно, отколкото активните - говорене и писане. В голяма част от тестовете няма задача за свободно съставяне на текст, а просто се избират верни отговори от зададени варианти. Затова резултатът от теста в много случаи не може да бъде мерител за реалните знания на учащите. 

Мит №5: Знам си ги думите - мога да разбирам текстове и клипове. 

Лексиката и всяка друга езикова единица е усвоена добре, когато можете сами да я ползвате спонтанно без чужда помощ. Т.е. думите сами да ви идват на ум в комуникативна ситуация, да знаете какво и как да напишете. Не е достатъчно да ги разбирате, а е нужно и да ги ползвате, при това адекватно. 

Мит №6: Давам си парите за частен учител на дъщеря ми, значи трябва да има шест в училище. 

Сам по себе си фактът, че едно дете ходи на уроци, не е равнозначен на успех по английски. Това е едно ново взаимоотношение, нови правила и отговорности за детето. Уроците биха имали успех, ако детето получава помощ вкъщи как да си организира времето, ако детето се подготвя вкъщи за уроците и най-вече ако има желание да учи по английски. Факт е също и, че на уроците се започва от по-ниско ниво, за да навакса детето каквото не е усвоило в училище и е нужно време, докато двете се изравнят. И най-вече, обучението по английски не е като друг вид услуга, където пасивно се консумира, а е двустранен процес, където клиентът също влага и време, и усилие. 

Митове или не, убежденията за ученето на английски до голяма степен предопределят крайния резултат. От това дали все учителят е виновен, до това, че от утре вече ще започнете да се подготвяте вкъщи. Нека проявим доза реализъм и помислим логично, когато избираме дали и как да се обучаваме по английски.